02 април 2014

Разказче за едно наум

Карат си скъпата кола Гео и Ю. на паркинга на един голям магазин. Дирят си място за паркиране. Пред тях мъж с автомобил прави знаци, че иска помощ. Спират. Мъжът слиза и на почти разбираем български казва "Солинген? Солинген?"
- Не знаем къде е магазинът на Солинген, друже - казва съпругът. - Дай адрес, ще те упътим!
- Но! Солинген! - говори мъжът и вади куфарче с ножове, а в колата си показва комплект кухненски съдове.
Излиза, че търси помощ от хората - той трябвало да хваща самолета, но стоката си нямало къде да остави. Иска да я остави при тези двама честни на вид хора. Тя била скъпа, стрували двата комплекта 20 000, затова му трябвали сериозни хора. Искал да я остави за съхранение, а той щял да си я вземе след седмица, когато уреди да може да качи куфарчетата в самолета.
- Аааааааа, да ти пазим тенджерите ли искаш? - зацепва жената. - Само трябва да ти дадем 2 000 докато се върнеш, нали?
Пламъчето на надеждата, светнало в очите на "изпадналия в беда", за миг изгасва. "Нуждаещият се от помощ, неговорещ български, мил човек" се врътва, качва се в колата си и се скрива от поглед.
- Не попадна на верния баламурник! - хвали жена си Гео и след това паркира.
На паркинга оня, "търсещият помощ", продължава да оглежда за честни хора в скъпи коли.


Няма коментари: