Една открадната картинка

Откраднах си картинка от стената на една приятелка във ФБ. 

Толкова е пълна с настроение, с живот, с ...

Та си мисля каква ли предистория може да има подобна ситуация.

Може би:

 Бабешка комуна

След дълго време двете приятелки Невяна и Тина, някогашни учителки, успяха да се съберат. Тина отиде на село при Невяна, която след пенсионирането си се върна в бащината си къща, завъди си пиленца, две козички, три пъстри котки и куче пазач, което обаче не върза на синджир. Децата й изпопренесоха цялата библиотека от апартамента в града, защото след ремонтите вече нямаше място за старомодните секции и етажерки за книги, пък и всички ползваха електронни книги (казваха, че било по-удобно). Невяна буквално приюти приятелката си, понеже тъй и тъй живееше сама в неголямата къщурка, а и внуците идваха най-много за по една нощувка на гости, а Тина искаше да отиде в Старчески дом, но места все нямаше. Тя си взе албумите със снимки, дрехите и цъфна при старата си дружка. Двете решиха да живеят заедно, да си делят разходите, да си помагат в домакинството, да обсъждат задълбочено житейските драми на героите от сериалите... С две думи решиха се и се събраха в Бабешка комуна.

Тина дойде с автобуса. Слезе поусмихната, но и притеснена, до нея шофьорът сложи двата й куфара и отпраши нататък по маршрута, а тя  се огледа на всички посоки - Невяна я нямаше. Накъде да потегли? Няколко старци, седящи под стряхата на бившия селски ресторант, сега магазин и кръчма в едно, я гледаха изучаващо; един пес дойде да подуши багажа й; някъде в далечината се чу траурен звън на камбана.  "А Невяна? Защо ли я няма?- мислеше си Тина тревожно. - Обеща да ме чака на спирката в село, пък? Олее, и в телефона трудно ще я открия - такива са дребни буквите, че и слънцето свети силно!" В това време от една уличка се чу познат сигнал - от студентските си години още двете с Яна се разпознаваха по свирката - и на Тина й олекна. Невяна идваше към нея бързешком, като буташе пред себе си количка на две колела (явно за багажа), махаше с ръка и нещо говореше.

Отидоха у дома. Хапнаха, почерпиха се с ликьорец, гледаха снимки от онова време, допи им се чай. Направиха си, аха и телевизора да си пуснат, но нещо им прищрака. Нещо ги върна към детските спомени и в един момент се озоваха под масата - скрити като едно време. А там какви неща си спомниха, какви бели преживяха отново, за колко тайни се сетиха, само двете си знаят. А като се присетиха за децата и внуците и тяхната реакция, ако отнякъде ги видят ей сегинка, ей туканка на... Тогава падна големият смях и хитрото намигване над чашката чай.

- Еех, Тинчее!
- Невяно, Невянчее!
- Нека ни е зле сега! - приказваха си двете и след хубавите спомени се заеха с планиране на новия си съвместен живот.

Я да видим за какви детски спомени и за какви бели са се присетили двете дами. За да предизвикат такива щури усмивки, бая ще да са. Пишете ги в коментарите!


На 01.11.2016 г. ми попадна статия за автора на картичката с бабите, а в статията цялата поредица картички със същите щури и очарователни бабки.  Насладете им се!

Иии... Ще се радвам да получа обратна информация. :-)