Солун

Пътуването до Солун почти не го усетихме. Спахме сладичко. По обяд бяхме в Солун и първо посетихме бялата кула. Тя е интересна сграда и определено е удоволствие да надникнеш в помещенията на всеки етаж и да погледнеш града отвисоко. Обаче като музей е скучен, експозициите са постни и на моменти дори досадни. Дикторският текст, който слушахме от индивидуалните устройства, беше безинтересен. Сравнявам с наши музеи, разбира се, в които има зрънце страст, закачка. (Явно трябва да разкажа за историческия музей в Русе! Пропуснала съм!) Съвсем наблизо е паметникът на Александър Македонски, намиращ се на крайбрежната алея, но за него по-късно. После отидохме до църквата "Св. Димитър", където се пазят мощите на нашия светец. Поклонихме се пред тях. Ние извадихме страхотен късмет, защото успяхме да влезем в криптата под храма. Хората от групата ни питаха какво има там, защото веднага след нас затворили вратите. А криптата е впечатляващо място. Нямаше кой да ни разказва подробно, но ние усетихме онова странно чувство на досег с миналото, с необяснимото, с тайнственото. Сякаш там ме чакаха лично моите предци. Сякаш искаха да ме поведат в друго пътешествие, за което обаче време в програмата на екскурзоводите не беше предвидено.