Стъпка №2 - Осигуряване на финанси и освобождаване от други задължения.
Стъпка №3 - Проучване възможностите за нощуване в съответните точки за почивка.
Стъпка №4 - Осигуряване на средства за запечатване на спомените.
Стъпка №5 - Подготовка на автомобила - не е добре да Ви остави нейде на пътя ;) - профилактичен преглед, винетки, застраховки.
Стъпка №6 - Кой и за колко време ще гледа домашното животинче?
Стъпка №7 - Преглед на стъпки 1, 2, 3, 4, 5 и 6. Ако са изпълнени и ако пътешествениците са здрави... Значи: Приятен път!!!
И умната!
7 коментара:
шшшма оу язе ви чекам у наше село,
само глей да додете гладни и жадни, що иначе нема от смислите...
stupkite sa to4no taka!Minava me gi ve4e 5 godini kogato zaminavame nqkade.Eto sega na 2 april trugame kum Gela za kabagaida i eoforiata predi trugvaneto e golqma no si zaslujava za malko da se utarvej ot daskalo.E haide 4ao! Damqn
e tova komentar4e 2 puti li se e polqvilo be he ai 4ao
Най важното е да се вземе решение за пътуване и да се знае, че човекът е човек когато е на път.
Аз съм пред решението да придружа или не приятел с ТИР на една обиколка в Европа около 10 хил.км.
Мисля, че отговорът се съдържа в твоите собствени думи. Пътуването си е особено преживяване. А и като се върнеш очаквам да чета интересните ти разкази. Така че - приятен път! :)
идеята,която,макар и бавно,си проправя път и в моето семейство.Уверена съм,че тук и сега,в България,има какво да видим.Пътувахме до Габрово,Дряново,Трявна и Копривщица и си имаме нашите топли семейни спомени.Благодарим на приятелите ни Милена и Живко,без които нямаше да се докоснем до модерния ритъм на София,спокойствието на Априлци и вечността на Троянския балкан/видяхме Беклемето сърдито и ведро,Троян есенно ни посрещна,манастирът ни показа мълчаливото си величие,Гложене дъждовно ни подслони,а Тетевен слънчево ни погали/.Мъжете уловиха мряна в придошлия Черни Вит. Стъпихме и на Гложенския манастир с коси,разпилени от силния вятър.
Такива приятели пожелавам на всяко семейство,което е разбрало,че сплотява стремежът към нещо ново,жадувано и потребно-като тръпка и усещане.Тези мигове остават неповторими и аз съм жадна за още много такива.
Публикуване на коментар