Предчувствие за...

... за лудост ще е най-точната дума, за която се сещам.

Утре предстои:

• да откриваме юбилейна плоча на сградата на училището в Аврен;

• да представим книгата, чийто съавтор съм и аз;
  

• да изнесем концерт, в който моите ученици от групата по СИП-БЕЛ имат същестено участие.

На поканите, изпратени по поръчение на ръководството и колегите, нито една от общо петте телевизии не отговори. Получих доста имейли в уверение на това, че писмата са били изтрити без да бъдат прочетени от новинарските екипи в телевизиите. Това ме навежда на мисълта, че или не адресирам правилно писмата си (до отделите новини), или трябва да изпратим оферта за платен репортаж, че да дойде в забутаното ни село някой.

Преди време бях писала, че предстои да излезе наша книга. Вече я имаме и утре предстои да я покажем на света - за прочит и оценка. Смеем да се надяваме, че сме направили нещо стойностно.

Книгата се казва "Диря" (моя милост е автор на това заглавие - изчервяване), защото е посветена на автентичния местен фолклор и култура на село Аврен; защото издирихме истински авренски песни, легенди и предания заедно с ученици и възрастни хора от селото; защото се постарахме да покажем особености на облеклото и накитите. Защото искаме да оставим диря след себе си - дано да е плътна и положителна. Тъй като ние сме три учителки, а не писатели, за нас направеното е истински успех - колкото и малък и незначителен да изглежда той (този труд) на фона на големите научни трудове на истинските автори.

Утре освен това представяме с моите ученици една кратка драматизация по Бр. Нушич, за която отделихме доста време и усилия. И ако успеят колегите да запишат сценката, а аз да кача записа в мрежата, ще го предоставя за критичен поглед тук.

И понеже утре съм натоварена с доста задачи, спирам с хвалбите и се надявам да очаквате утрешния ми пост след събитията. Обещавам снимки.