... за лудост ще е най-точната дума, за която се сещам.
Утре предстои:
Утре предстои:
- да откриваме юбилейна плоча на сградата на училището в Аврен;
- да представим книгата, чийто съавтор съм и аз;
- да изнесем концерт, в който моите ученици от групата по СИП-БЕЛ имат същестено участие.
На поканите, изпратени по поръчение на ръководството и колегите, нито една от общо петте телевизии не отговори. Получих доста имейли в уверение на това, че писмата са били изтрити без да бъдат прочетени от новинарските екипи в телевизиите. Това ме навежда на мисълта, че или не адресирам правилно писмата си (до отделите новини), или трябва да изпратим оферта за платен репортаж, че да дойде в забутаното ни село някой.
Преди време бях писала, че предстои да излезе наша книга. Вече я имаме и утре предстои да я покажем на света - за прочит и оценка. Смеем да се надяваме, че сме направили нещо стойностно.
Книгата се казва "Диря" (моя милост е автор на това заглавие - изчервяване), защото е посветена на автентичния местен фолклор и култура на село Аврен; защото издирихме истински авренски песни, легенди и предания заедно с ученици и възрастни хора от селото; защото се постарахме да покажем особености на облеклото и накитите. Защото искаме да оставим диря след себе си - дано да е плътна и положителна. Тъй като ние сме три учителки, а не писатели, за нас направеното е истински успех - колкото и малък и незначителен да изглежда той (този труд) на фона на големите научни трудове на истинските автори.
Утре освен това представяме с моите ученици една кратка драматизация по Бр. Нушич, за която отделихме доста време и усилия. И ако успеят колегите да запишат сценката, а аз да кача записа в мрежата, ще го предоставя за критичен поглед тук.
И понеже утре съм натоварена с доста задачи, спирам с хвалбите и се надявам да очаквате утрешния ми пост след събитията. Обещавам снимки.
Преди време бях писала, че предстои да излезе наша книга. Вече я имаме и утре предстои да я покажем на света - за прочит и оценка. Смеем да се надяваме, че сме направили нещо стойностно.
Книгата се казва "Диря" (моя милост е автор на това заглавие - изчервяване), защото е посветена на автентичния местен фолклор и култура на село Аврен; защото издирихме истински авренски песни, легенди и предания заедно с ученици и възрастни хора от селото; защото се постарахме да покажем особености на облеклото и накитите. Защото искаме да оставим диря след себе си - дано да е плътна и положителна. Тъй като ние сме три учителки, а не писатели, за нас направеното е истински успех - колкото и малък и незначителен да изглежда той (този труд) на фона на големите научни трудове на истинските автори.
Утре освен това представяме с моите ученици една кратка драматизация по Бр. Нушич, за която отделихме доста време и усилия. И ако успеят колегите да запишат сценката, а аз да кача записа в мрежата, ще го предоставя за критичен поглед тук.
И понеже утре съм натоварена с доста задачи, спирам с хвалбите и се надявам да очаквате утрешния ми пост след събитията. Обещавам снимки.
4 коментара:
Нели, поздрави за това което сте направили. Това за книгата е чудесно. Само големи сърца могат да направят това.
Поздравления и на добър час:)
Специално браво за книгата - мога да си представя колко трудна задача е и изразявам искрените си възхищения!
Поздравявам Ви с днешния празник!
Така, както описвате книгата, сте направили едно голямо дело.
Помислете да я качите в интернет – тя ще е интересна за всички, които се интересуват от автентичен български фолклор и култура, не само за авренци.
А големите писатели...е, нека си пишат. Това им е професията. По нещо и от тях остава... :)
Канев, Метафрази, Графе, благодаря и на тримата за милите думи. За мен това е нещо много, много ново. Винаги съм мислела, че да издадеш книга е нещо, което не е лъжица за моята уста.
Това книжле обаче ме научи да вярвам в собствените си сили и способности. И да не подценявам себе си.
Благодаря ви още веднъж!
:)
Публикуване на коментар