Кратки

Животът си тече и не спира нас да чака.

До тази истина стигнахме в разговор с приятелка от Враца по повод това, че няма време за почивка и за ходене на различни места, просто ей така. Пък за пътуване до Варна - дори и на гости - хич.
С две думи, все си е хубаво да успява човек и мънички забежки да прави извън ежедневието. Може да е за час-два, но все е нещо.
Тогава няма да ни се струва, че животът тече по-бързо, отколкото ни се иска.
Съответно ще крачим редом, няма да изоставаме.

***

Два часа заедно на брега на морето, а не сами пред монитора и телевизора.

Както все по-рядко се случва, една привечер се оказахме всички заедно у дома, разпределени така - един пред компютъра, един пред телевизора, един с книга в ръце, един с бъркалка пред печката и тиганите. Предложих да отидем на разходка до Ветеран и народът се съгласи. Стигнахме в сладки приказки и закачки до мястото, паркирахме и последва една хубава вечер в обяснения кой кораб какъв е (от тези на рейд в морето), разказване на смешки и т.н., и т.н.
Покетрени на една скала високо над брега, можехме и карти да си цакаме. Ама приказките бяха по-сладки.

***

Новият лозунг "Ако всеки изчисти по малко, ще стане чисто"

Прекрасни полянки (като навсякъде) има на Ветеран и е видно, че се ползват от любители на палатковия туризъм. Лошото е, че минахме през една (и близо до няколко такива), която беше заравнена, оформена с лопата и трамбована, за да се настани човечеството удобно.
Ама след себе си това човечество беше оставило такава мизерия :( : (:(
Големият син гледа, обикаля и се зае да чисти. Събра тубите от вода, в огнището затисна хартиите и вестниците, за да не хвърчат, пък и да ги има за евентуалните следващи излетници. И каза "Издигам нов лозунг: ако всеки изчисти по малко, ще стане чисто; както ако всеки цапа по малко, става мръсно".

***
Сега чувстваш ли се малко по-добра?

Почистихме полянката - събрахме няколко туби за вода, изсипахме половин кашон домати, пипер и краставици сред дърветата (те са органичен боклук), събрахме хартиите и ги затиснахме в огнището с камъни, обрахме найлоните, стъклените бутилки и една мушама за маса, взехме голямата черна торба с боклук, която висеше на едно дърво, и ги хвърлихме в контейнер на пътя. На около 200 метра от самата полянка!!
Измихме си ръцете с вода от колата и синът ме попита "Сега чувстваш ли се малко по-добра?" Отговорът беше положителен.
Мога да призная, че първосигнално бях готова да кажа "Не се цапай с чужди боклуци!", но се спрях и съм доволна. Почистихме само една мъничка полянка, но и аз, и децата, и съхпругът ми се почувствахме по-добри.

***
Върни се да набереш круши!

Пак там (на Ветеран) си откъснахме 4-5 диви круши. Уж узрели, пък бая стипцави. Дацата отказаха след първата, мъжът ми вкуси втората и също отказа, обаче аз я изядох.
След малко със стегната уста и вдървен език заявявам, че се чувствам като след упойка и не мога да мърморя (дори и да искам).
Тримата мъже като един изригнаха "Върни се да набереш още круши!"
Виж ти какво средство против женски приказки и мърморене?! ;)