А морски стопаджии дали има? А въздушни? Щом се дивим на космическия стопаджия, значи може да научим повече за приключенията на по-обикновените. Ако те са склонни да споделят, разбира се.
Аз имам само една история за странен стоп, която дори не е лична. Жадувам да науча за интересни стопаджийски истории с нестандартни превозни средства, за весели случки, за приключения. Гарджето разказа вече пред "Мен.бг", но не само тя е стопаджия. Обществото им е голямо и разнолико. Автомобилни, водни, въздушни, велосипедни и каквито още има стопаджии, разкажете на скучните страхливи като мен хора за вълнуващото в стопа!
Ето и моята история.
Ю. - влаков стопаджия:
Аз имам само една история за странен стоп, която дори не е лична. Жадувам да науча за интересни стопаджийски истории с нестандартни превозни средства, за весели случки, за приключения. Гарджето разказа вече пред "Мен.бг", но не само тя е стопаджия. Обществото им е голямо и разнолико. Автомобилни, водни, въздушни, велосипедни и каквито още има стопаджии, разкажете на скучните страхливи като мен хора за вълнуващото в стопа!
Ето и моята история.
Ю. - влаков стопаджия:
Много години назад ме връщаш, да ти кажа. Ама хайде, ще ти пусна "записа". Връщам се посред нощите от Кърджали в Момчилград. Бях ходил в болницата след работа да видя жената - взели я, наплашили я с едни приказки и тя се паникьокала. Докато стоях при нея, времето си мина. Наближи полунощ - една санитарка си затвори очите и ме остави доста до късно при жената. По едно време се сетих, че сутринта съм на работа и си тръгнах. Отивам на автогарата - автобуси вече няма; отивам на ЖП-гарата - последният влак заминал; парите за такси не стигат; коли по пътя въобще не се движат... Огледах се, огледах и потеглих пешком по релсите. Още неизлязъл от района на гарата, чувам - влак. Влакът обаче не спира! Махам аз, махам, скачам... Спира влакът, подава се машинистът и ме пита какви ги диря тука.
- Тъй и тъй- казвам му - трябва да се прибера в Момчилград, ама... Вземи ме, на един крак ще стоя! Утре ще ми отрежат главата, ако не съм на линия, пък жената бременна - в болницата, реве - как да я оставя по-рано!
- Къде да те взема бе, момче! Нали виждаш - товарен съм. Забранено е в локомотива външни хора да се возят! Ама... Хайде идвай, какво да те правя! Качвай се! Само никой не те види, че...
Качих се аз на секундата и лафът тръгна. Даже не разбрах кога сме стигнали гарата в Момчилград. Тъй се прибрах като пътник стопаджия с товарния влак. Сега и да ме накараш, няма да тръгна да махам на влакове, обаче тогава...
Кой ще хване този кораб на стоп? Разкажете ми! Предния път само си помечтах, сега ми се иска отново.
4 коментара:
има морски стопаджии, макар да е доста трудно да се уреди човек, особено на редовна линия. но слуховете носят мълва, че може :) иначе има дори специални сайтове, където яхти предлагат превоз срещу компания или помощ при плаването. някои дори срещу заплащане (то си е като наемане на работа). пишат откъде за къде пътуват, кога тръгват и какви изисквания имат. и ако те харесат те качват.
ех, някой ден...
Виж ти, виж ти! Все съм си мислила, че може, ама не го вярвах твърде. Пък то...
Нели, не я ли видиш тая?! Само трябва да и влезе щурата идея в главата. ако някой стане морски, та и дори галактически стопаджия, тя ще е.
Нека!
Катрин, за нас ще остане удоволствието, че я познаваме :)
Аз съм лош стопаджия, но уважавам тяхното чувство за приключения, въпреки че на мен то не ми е в кръвта :)
Публикуване на коментар