Кон

Кон.
Някога е бил неизменния приятел до човека. Кучето е пазело дома или е тичало редом, а конят е билдругарят, с когото самотният ездач е изминавал пътя си, а вечер е опирал гръб о гърба му и е нощувал сред степта. Той, конят,  е чувал или виждал опасността, предусещал е клопките и е бягал далеч от тях, понесъл на гръб човека.
Някога за лошо отношение и недостатъчно отговорна грижа за коня са наказвали жестоко.
Някога... 

Това някога вече е далечно и забравено.
Днес конят е загърбен от модерния човек. Може би, защото не е достатъчно веднъж в седмицата да го измиеш и да налееш бензин преди тръгване. Може би, защото модерният човек е с префинено обоняние и не може да му мирише на пот или на обор. Днес конят е само впрегатно животно, което дори не заслужава качествена амуниция (правят я от гума и тел, а тя разранява кожата на животното). 

Е, на Тодоровден се сещат да го понагиздят малко, но отиват на кушия, често водени от хазартната страст да победят. А животните са безвкусно украсени и натъкмени, ръфат мухлясало сено и хълбоците им са несресани, със засъхнала мръсотия.
Честит Тодоровден - Конския Великден!

Дано ме опровергаят повече хора, че да съм спокойна за коня в наши дни.