Днес големият ми син (почти на 16) беше на лекар отново. Има упорито главоболие и тръгнахме по лекари да търсим причината. Вчера след обстоен преглед и рентгенова снимка изключихме причината да е в зъбите. Днес са му правили снимка на синусите и специалистът (жена) установява, че има възпаление и го определя като сериозен проблем. Аз отидох в края на прегледа, когато вече тя изписваше лекарствата. Понечих да обясня, че от години не е пил лекарства, че чувства облекчение, докато е във водата, но реакцията беше стряскаща -10 дни на антибиотик (Зинат) и после евентуално физиотерапия. Проверих за стойността на изписаните в рецептата лекарства и се ужасих - над 60 лева за 5 дни!? А трябва да ги пие 10!?!
Бях готова да ги купя - нали за здраве всичко се дава. Хубаво, че звъннах на нашата докторка. Тя от години ни лекува с хомеопатия! И според нея антибиотикът не лекува синузита, а само приглушава симптомите. Та тя ме успокои и увери, че може да лекува синузит с нейните методи. Ще пие хомеопатия, а после ще ходи на физиотерапия. Въпросът, който е трябвало да задам (ама пусто като не разбирам от медицина), е защо не му направят посявка и тогава да се решава как да се лекува.
Какъв ми е проблемът?! Ами дразни ме това, че докторите, лекуващи по методите на класическата медицина, не изслушват оплакванията на пациента; че са забравили да се вслушват в тялото; че бързо и без много да се церемонят решават лечението да става с антибиотици (а е доказано, че те не са панацея). Доволна съм от нашия лекар хомеопат, защото тя отчита различни сигнали на конкретния организъм, че се вслушва в това какво говори пациента, отчита моментните различия и отклонения в обичайните предпочитания на човека пред себе си. Тя изслушва, съчувства, подкрепя, окуражава пациентите си. Тя е и лекар, и психолог и приятел. Може би другите лекари, принудени да спазват някакви процедури, да попълват документи, да гонят поизводителност или брой обслужени болни са забравили именно това, че болният иска да види в лицето на доктора човек, загрижен за здравето му. Ей това човешко отношение и внимание страшно ми липсва. Лошо ми е, че съм принудена да ходя по прегледи, после на всяко чуждо решение с моята докторка да правим ревизия и после да лъжа, че съм се излекувала с антибиотици. Ядосвам се задето не чувам простички обяснения от лекарите и задето не ми дават възможност сама да реша и избера за себе си вариант.
