За размисъл и разговор

С риск да станат последните ми постове твърде мрачни, отново споделям нещо, което ме накара да се размисля върху нещата от живота. Скоро бях писала за последните книги, които съм купила. Една от тях е "Шепот от вековете" на Георги Попов - съдържа легенди, свързани с Белоградчик и околностите. Та в една от тези легенди "Змейов кладенец" се разказва за правдата и кривдата и за двама братя, всеки от които защитава своето си разбиране за живота. Цитирам няколко израза от тази легенда. Дори извадени от контекста те могат да се възприемат като мъдрости. Така поне си мисля.
Ето ги и тях:

И между дяволите понякога застава правината.
Ако ти си правдата, що търсиш из тия пущинаци самотен, та не вървиш между хората?
Брат на брата по-дълбоко вади очите.
Приятел се в нужда познава, а златото - в огън.
Другарството на път не се забравя.
Ако служиш на кривината, не ставай поне глупав.

За себе си аз имам тълкуване на тези мъдрости. Надявам се и на вас да харесат и да се размислите върху житейските истини, разкрити чрез тях (нищо че понякога са страшни). Пък, ако искате, може и да се пораздумаме за тях и за други такива. :)
А който иска да прочете и други мъдрости, откривани на различни места - моля!