Изкачи Хоталич!

След като разгледахме няколко от забележителностите на Севлиево и нощувахме у гостоприемните си приятели в с. Столът, потеглихме достатъчно рано обратно, за да сме на обекта достатъчно рано. Бяхме предупредени, че ще качваме баир, ще катерим камънаци, следователно не е добре да хващаме жежките часове.

На паркинга на Хоталич бяхме в 9:45. Посрещна ни един охранител, който отговори само, че служителите ще дойдат всеки момент и ние може да се качим до крепостта, а ще си платим, щом се върнем.

И тръгнахме. Добре оформени пътеки водят нагоре и все нагоре. Стъпалата често са неравномерни като височина и не ти остава време да се разсейваш. Лично за мен изкачвамето си беше трудничко, но има пейки, има полегати участъци, на които можеш да поспреш и да поемеш въздух. Дори има точки за наблюдение, които разкриват такава панорама пред погледа, че забравяш умората и, жаден за още красоти, тръгваш пак. Нагоре.

Информационните табели са на точните места и предоставят достатъчно информация без да стават отегчителни. Предвидени са стъпала, за да могат смелите и пъргави посетители да се качат и върху някои стени.

От наблюдателната кула се вижда наистина надалеко. Тук съжалих, че нямаме GPS, за да разберем кои са старопланинските върхове и селищата пред нас. Съжалих също, че не са останали достатъчно високи следи от другите крепости, с които са поддържали визуален контакт някогашните воини на Хоталич. (Нали се сещате за димните и за огнените сигнали, ползвани в миналото. Е, оттук гарантирано може да се приеме и предаде съобщение, което да пристигне озадачаващо бързо, за модерния човек, въоръжен с комуникационна техника, до много далечно място.)

Връщането надолу към паркинга е бързо, но пак изисква внимание - високите стъпала и хлъзгавите малки камъчета не бива да се подценяват! А долу ни чакаха вече с отворени врати три възстановени къщи - каменни и хладни. Там научихме:

- защо в почти всяко блюдо на средновековния обикновен българин е присъствала целината;

- кое е било обичайното поведение в години на изобилие;

- какво е било единственото украшение на мъжете.

В информационния център разгледахме изложба на снимки, отличени във фотоконкурса, посветен на Хоталич, от миналата година. От тях разбрахме, че крепостта и външния град са прекрасно осветени през нощта и от главния път за София се вижда.

Последното, което ние разгледахме, е западната църква - доста голяма и истинска, въпреки невисоките й зидове. Тя е в центъра на обширна поляна, а наоколо са построени пейки и маси, които те примамват да си отдъхнеш под сенките на дърветата. За почитателите на BBQ пък е предвиден навес с доста пейки и маси, и огнище, което ме наведе на мисълта, че тук може да си изкараш чудесен ден с компания - хапни, пийни, поритай топка, ако щеш.

Екскурзоводите потвърдиха, че има практика хората да посещават мястото и заради крепостта, и заради полянката за пикник. Ние потеглихме около 14:00 часа, защото имахме уговорка да посетим още едни приятели в с. Посабина, Поповско, пък и бяхме огладнели, а не се бяхме подготвили за обяд на открито.

Остана още за разглеждане в Севлиево и околностите, но как ще ни се връща, ако сме "прочели вестника" от раз? 

Което значи, че...

Отбий към Севлиево!

"Свободата" - А. Дзоки

Когато сме пътували в посока София, винаги сме профучавали край Севлиево и сме гледали града отдалеко, убедени, че няма кой знае какво интересно в него.

Е, не сме били прави!

Този път решихме не само да преминем през града на път към с. Столът (едни приятели ни поканиха на вилата си), но и да спрем и да разгледаме.

Страхотно решение! Наистина!

При нас се получи така: 

Часовниковата кула

Спряхме по случайност точно до часовниковата кула, която е построена през 1777 г. и продължава да работи бзотказно до ден днешен. Преминахме през площада пред сградата на общината, където се намира статуята на свободата, строена от Арнолдо Дзоки още през 1894 г. Точно преди да видим Хаджистояновото училище ни спря бюстът паметник на хаджията, построил и уредил със свои средства първото светско училище в града и наел за пръв даскал в него Петко Р. Славейков. Влязохме в музея и, докато слушахме кратката уводна беседа за трите зали, научихме защо Славейков е даскалувал в Севлиево само деветина месеца. Разгледахме експозицията и продължихме към останалите музеи, водени от самия директор доц. Найден Петров.

Най-подготвеният и обаятелен гид

В същия този ден само три часа преди да прекрачим прага на музея доц. Н. Петров е говорил за забележителните места в Севливво в предаването "Мястото". Ние пък ги видяхме наживо и беседвахме надълго и нашироко с този приятен домакин родолюбец.

Постепенно разбрахме

- какъв е тайният знак на кореняците севлиевци;

- коя е официалната европейска столица на тиквата;

- как най-младата снаха в семейството е била избавена от угрозата сериозно да се изложи пред гостите, докато по задължение им поднасяла ракията в позлатени сребърни чашки;

- за какво се ползвали двата странни каменни предмета, стоящи на двора в Дандоловите къщи, които подозрително приличат на тръмни;

- що е то табахана и по какво да я познаем;

- какви били двете най-важни съставки за обработка на кожи и как изпълнявали неприятните си задължения находчивите чираци в табаханата;

- кои са трите обекта в Севлиево с национално значение.

Съдът, който оприличихме на тръмна.
Тръмна е плетен кошер за пчели.

Освен училището разгледахме музея на тиквата, Дандоловите къщи, табаханата и храма " Св. пророк Илия" с неговия иконостас. Снимахме статуята на пл. Свобода и часовниковата кула.

След обилно хапване в едно приятно заведение (ооо, колко вкусен смесен сач) отпътувахме към с. Сенник. Това е селцето, от което пешком е е тръгнал един велик българин, покорил света, и пак пешком се е върнал, когато гражданите на Севлиево са го посрещнали царски. 

Домът на Дан Колов - Сенник

Със сигурност знаете за кого говоря. За Дан Колов естествено. Та в центъра на селото ни посреща неговата статуя, а малко по-нататък е и къщата му, но в почивния ден нямаше кой да ни отвори. Обичайно отключва дома за посещение библиотекарката, която трябва да се открие в читалището. 

Продължихме към Столът, където ни чакаха нашите домакини. Тишина, простор и красиви гледки.

Гледката от терасата. Столът.

На следващия ден...

Продължихме да откриваме тайните на Севлиево.

¿¿¿Отговор на въпросите ще дам по-късно в обяснителна бележка. Дотогава може да вписвате своите орговори в коментар. 

Само за двореца на Чаушеску, Бук

Впечатлена от сградата на Парламента на Румъния, си мисля, че освен историческа стойност, освен пример за недостигнатата в същите размери родна грандомания, този нов дворец е пример за патриотичен проект, реализиран за по-малко от 10 години, и за модерен бизнес с политически, националистически и дори културен привкус.

Наричан още Дворецът на Чаушеску, Парламентът всъщност никога не е бил обитаван от бившето румънско величие, а само започнат по негова идея. Реализиран за периода 1983 - 1993 година, като след екзекуцията на Чаушеску за около 2 години строежът спира. Приближените на детронирания велик румънски вожд имат желание да срутят всичко, но проектът е на 70% построен и събарянето му би струвало по-скъпо от довършването му. Така Дворецът става факт и приема своите обитатели през 1993 г. 

Има 1000 зали, в които всеки детайл, от най-големия до миниатюрния, е дело на румънски ръце, ползвани са и изцяло румънски суровини и материали. Работили са стотици архитекти, дизайнери; хиляди работници, дори затворници. Не без гордост гидът уточни, че всеки румънец може да каже, че и той е работил за построяването, декорирането или обзавеждането на двореца.
Комплексът е вписан в рекордите на Гинес по няколко показателя - инфо има, потърсете си го сами! ;-) 

Посетителите се допускат в сградата след предварителна заявка и при точно спазване на уговорения час и правила. Стойност на билета - 25.00 леи (около 12 лева), вкл. се и екскурзоводска беседа.

Тъй като това е действащ  Парламент, не всеки път се посещават едни и същи зали - посетителите се разхождат само там, където в съответния ден няма да пречат.

Нашият преводач допълни обясненията на служителката гид с някои пикантни подробности и те сигурно ще допринесат за това спомените ни да са по-дълготрайни. Дано повече туристи имат това удоволствие!

От хората в нашата група чух разнопосочни изказвания - някои се прехласнаха по пищността, размаха и помпозността на двореца, а други цъкаха с език и се чудехана това, че са съборени красиви стари сгради, за да се построи "това".
В този ред на мисли...
Читателю драг, иди, виж и реши за себе си дали си е струвало и защо!
:-)