До Румъния - за впечатления и... охлюви

:rofl:
Много яко пътуване без план се получи. Решаваш и тръгваш. Ние, родителите, не бяхме ходили там от време оно. По-точно и в соц-времената не бяхме ходили - само сме минавали на път за ГДР и СССР от там. И то с влак!
Ама сега нали не ни трябват кой знае какви документи...
Тръгнахме около 10 часа от Балчик (добре че са приятелите - поздрав за тях) и оттам до съседите - румънци е един час път.
Проблеми на границата нямахме. Ама и подготовка за пътуването нямахме - ни валута, ни нищо. Само едни 5 евро, дето са ми за кадемче в портмонето ;) Обаче с три от тях платихме седмичната румънска винетка. Че и ресто ни остана - аха!
В първото селище - Ваму вече - питаме за чейндж-бюро. Няма, неделя е! Чак в Мангалия. В Мангалия банките също не работят. Трябва да имаме евро или долари, за да ни ги обменят в леи. Обаче има банкомат на моята банка! Ха-ха ;) Теглим в брой 50 леи - щото не сме наясно колко пари ще ни трябват и за какво - ама ей тъй на (за цяр, дето се вика, трябва да ти се намира тяхна паричка). Разгледахме в темпо Мангалия, а после и Констанца. Впечатлиха ни:

• широките и добре асфалтирани улици (няма и кръпки даже) и междуградски пътища - смея да кажа, че и от магистрала Хемус са по-добре;

• липсата на боклуци (найлонови торбички по полетата и улиците) - имаше тук-таме хвърлени опаковки, ама тъпаци има навсякъде - важното е общото, не - частното;
• дисциплинираността на шофьорите и пешеходците (е, имаше и изключения) и спокойствието по улиците;
• почти нулевото присъствие на шляещи се хора по кафетата, които не са толкова много като при нас;
• и при тях повече се оправяхме с ръце и крака (ама и руския и английския ни помогнаха) - не са чак толкова на "Ти" с езиците;
• на табелите над обществените им сгради пише кой е най-важният човек (служител). Например над една огромна сграда (май беше полицейско училище) си пишеше името на началника; на сградата, където се помещава Социалдемократическата партия, си пише имената на трима депутати - явно избрани с тази листа;
• надписите са на румънски!!! само отделни бяха на английски;
• има ясни указателни табели за основните направления (Букурещ, Черна вода = Негру вода, Варна и т.н.) и за центъра на града, както и за забележителностите. Например в Констанца си имаше табели за университета (???), библиотеката, делфинариума;
• светофарите им минават от червено директно на зелено - жълтото нещо не го използват, а и имаше на няколко места червен сигнал за повече от 90 секунди;
• ползвахме тоалет в някакво кафе без да ни искат пари и беше чисто и модерно;
  
• красивите сгради - стари, реставрирани, обновени, модерни - всякакви;

• голямото пристанище на Мангалия, на което имаше и кораб-сцена (да виждате боклуци във водата?);

• един чудесен парк непосредствено до плажа в Констанца, където е издигнат специално висок насип за тренировка при екстремно каране на мотори;

• чистотата около новите строежи и сградите в реставрация;
  
• явно е по-скъпо, отколкото у нас, но то се и очакваше.

Какво направихме с 50 леи ли? Ами обядвахме! В едно малко и много чисто заведение, което прилича на квартално кафене. Стигнаха ни за 4 пици, една бира и едно безалкохолно. И ни остана една леа ресто!
Друго интересно - само телефонът на малкия ни син имаше обхват, въпреки че ползваме услугите на един и същ оператор. Който не вярва - предоставям снимка.

Събрахме около три килограма охлюви - що не им обръщат внимание тез хора??? Спряхме на една отбивка за пиш пауза :изчервява се: - от двете страни на пътя има гъст и висок храсталак. И за 3 минути мъжете напълниха една торбичка от килограм. На връщане обаче спряхме още веднъж и напълнихме двойно повече. :P Какви са едри - ъ, ъ, ъ!
И като за край: Горда съм от себе си, защото шофьор бях аз. И се оправих - разбира се с помощните още три чифта очи на мъжете. Ама все пак! :вири си носа: ;)

Стана ли ви интересно?
Е, тогава е чудесно!

Тъпо, тъпо... Чак вдлъбнато!

Бях приключила уж за днес с ровенето в нета, обаче ми се отвори една времева ниша... Пък и ме е яд на нас - пешеходците и на нас - шофьорите, а че рекох да си го рекна.

Пътуваме си с детето из Варна днес. Мокро - превалява, спира, ръми... За хората, които познават града, обяснявам къде са ситуациите, които ме вбесиха.

Минавам подлеза под ФК в посока ЖП гарата. От пресечката веднага след спирката един ми отнема предимството, а че и втори се засилва. Нямаше как, вторият ме изчака да си мина на мястото и да изчакам зеления сигнал на светофара. Пред мен са 3 коли, зад мен идва още един. Тоя от пресечката излиза, влиза в насрещното и на червено прави десен завой към Шишковата градинка!?! След 10 секунди светна зелено. Явно го доядя на мен - някаква фуста да не му даде път! Че и със стар Опел! ХМ!








Карам си по "Девня". Наближавам светофара за пешеходци пред Е-он. Пред мен са 2 коли. Светофарът е зелен за нас. В това време обаче преминават възрастен мъж и след него един млад - явно са поотделно. Не са си напревили труда да натиснат копчето, за да спрат потока на автомобили. Е, защо, бе, хора? Нали трябва само да заявиш желанието си да минеш и ще спрат колите и в двете посоки? А ако стане катастрофа заради вас? Пак шофьорите ще са на мушката, нали?










Това си е за думите на един скечов герой от неотдавна - "Тъпо, тъпо... Чак вдлъбнато!" Сами си го правим, после се оплакваме! Хората са го измислили, а ние не само не щем както трябва, ами и ...
И Снежка пише нещо за шофьорите и шофирането в наши дни. Моите думи са и реплика на нейните.

За размисъл и разговор

С риск да станат последните ми постове твърде мрачни, отново споделям нещо, което ме накара да се размисля върху нещата от живота. Скоро бях писала за последните книги, които съм купила. Една от тях е "Шепот от вековете" на Георги Попов - съдържа легенди, свързани с Белоградчик и околностите. Та в една от тези легенди "Змейов кладенец" се разказва за правдата и кривдата и за двама братя, всеки от които защитава своето си разбиране за живота. Цитирам няколко израза от тази легенда. Дори извадени от контекста те могат да се възприемат като мъдрости. Така поне си мисля.
Ето ги и тях:

И между дяволите понякога застава правината.
Ако ти си правдата, що търсиш из тия пущинаци самотен, та не вървиш между хората?
Брат на брата по-дълбоко вади очите.
Приятел се в нужда познава, а златото - в огън.
Другарството на път не се забравя.
Ако служиш на кривината, не ставай поне глупав.

За себе си аз имам тълкуване на тези мъдрости. Надявам се и на вас да харесат и да се размислите върху житейските истини, разкрити чрез тях (нищо че понякога са страшни). Пък, ако искате, може и да се пораздумаме за тях и за други такива. :)
А който иска да прочете и други мъдрости, откривани на различни места - моля!

Приказка за възпитанието

В някой си град, а може би село, пък може и царство, хората пропищели от злодеянията на ужасен бандит. Крадял, убивал, тормозел всячески и обикновените хора, и богатите - всички. Бил хванат от властите и осъден на смърт чрез обесване - справедлива присъда според хората, пък и за назидание за всички, които можело да се изкушат от неговия начин на живот. Дошъл денят да висне на въжето. На площада се събрал народ - да види справедливото наказание на злодея. Довели го, качили го на бесилката, окачили му въжето и го попитали какво е неговото последно желание.
- Да се простя с майка си!
На всички им се сторило, че в него все още не угаснало пламъчето на човещината. Довели майка му. Той поискал да я целуне по устата. Помолил я да си покаже езика - да я целуне по езика. Подала си жената езика, а синът - вместо да я целуне, отхапал и езика!?
Ужасени викове, ропот и тръпка на отвращение преминала през тълпата. "Що за човек е този - на бесилката е и пак не се е осъзнал!?"
Попитали го защо е направил това, а негодяят разказал:
- Добре живеехме, когато бях малко дете, но само докато тате беше жив. Когато мама овдовя, животът ни се превърна в ад. Бяхме толкова бедни, че много често нямахме нищо за ядене и си лягахме гладни. Веднъж се прибрах у дома с едно откраднато яйце. Мама го свари, изядохме го и ми каза : "Браво, сине, много сладко беше. Другият път да откраднеш две!" Започнах все по-често да се връщам с по нещо откраднато. В началото по две-три яйца, после откраднах кокошка, после патка... Мама беше все по-доволна от това, че не е трудно да се изхранваме. От крадец на кокошки и патки се превърнах в истински разбойник. Вършех все по-лоши неща. С право днес се намирам тук. Но ако не беше езикът на мама, нямаше да стане така! Тя е виновна!
Замислили се хората - наказали злосторника, но и майка му затворили завинаги в тъмница!

Как мислите, дали е постъпил правилно синът?

Дали днес обществото като цяло не прилича на тази майка, която отглежда собствения си палач?

Имперският манталитет

Смея да мисля, че много от англичаните, живеещи в България се държат с околните (наши сънародници) като пратеници на нейно величество Кралицата - изискват уважение, почитание и... като мисионерите в африка през 18 и 19 век. И на мен ми е гадно. Бясна съм например, когато на англичаните, живеещи от години у нас им се предоставят преводачи на всяка крачка. Е, как ще ме убедят, че много харесват България и уважават българите, като НЕ ИСКАТ да научат български? Имам конкретни примери, разбира се, но се опасявам, че ще бъда разкъсана на парченца от хората, които са безумно щастливи от присъствието на "добрите" си съседи на село, в града... или където и да било.
Тук искам да попитам за мнението и на други хора по отношение на един такъв казус:
Младо семейство от острова живее няколко години у нас. Праща детето си на училище и се занимава неизвестно с какво. Законът в България изисква децата чужди граждани да заплащат за обучението си определена сума пари. Освен ако родителите не докажат, че упражняват трудова дейност на територията на страната и плащат данъци и осигуровки у нас. Милите чужденци обаче се правят, че не разбират защо трябва да плащат за обучението на детето си тук и заявяват , че в Англия българите не плащат за образованието на децата им. На довода, че няма да плащат, ако тук се осигуряват, отвръщат " Ха, ние плащаме всичките си осигуровки в Англия! Защо е нужно да плащаме и тук?"
На всичкото отгоре идват на среща с директора на училището с работните дрехи, изцапани с вар, цимент, бои, петна от храни и т.н. - нещо, което показва абсолютно незачитане и неуважение към институцията училище!?
Е, не е ли това имперски манталитет? Не е ли високомерно отношение към туземците? Не е ли подигравка с държавата и нейните структури?
Аз не уважавам тези хора- много често те са с антисоциално поведение. Не съм щастлива от тяхното присъствие като съседи!
Вашето отношение и мнение?

Великденско настроение

Казват, че празникът Великден е светъл празник. Началото на нашия празничен ден беше такова.
Казват, че на Великден ако вали дъжд, годината ще бъде благодатна и плодородна. Над Варна се изля прекрасен сутрешен дъжд, който се надявам е зарадвал всички стопани.
Казват, че дъгата била божествен знак за благоразположението на Господ към човешкия род. Ние имахме възможност да се радваме около 10 минути на прекрасна дъга, последвала ранния сутрешен дъжд над Варна. Възприехме я като най-прекрасния поздрав от близки и далечни хора. С риск да звуча кощунствено, тази дъга ми донесе много истинска емоция, която и в храма не бих изпиталана този ден. На църква не съм ходила - нямах и нужда.
Споделям с вас, приятели и читатели, моето възкресно настроение - светло и леко. Дано и на вас да ви подейства така моят опит да снимам прекрасното в този ден!

Скок като за Олимпиада

Бяхме на състезание в неделя. Гледахме, викахме, снимахме - абе, всичко, както си му е редът. Агитката си е агитка и е редно в края на състезателния ден да се прибере у дома без глас.
Аз няма да разказвам подробно какво и как се е случило. Смятам да покажа само една снимка. Тя документира един от многото стартове. На нея прекрасно се вижда как (приблизително правилно) се скача във водата и как НЕ се скача. Който има очи - да гледа! Може да види особени подробности! ;)

Какво ще кажете? А?