Чешма като от приказките

До село Разделна, откъдето се отива на обекта за катерене и до останките от някогашната крепост Петрича е изградена ей тази чешма.

Слава Богу все още се правят хубави селски чешми с по няколко чучура и корита, че даже и с корито за пране на черги и вълна.

Водата е студена и невероятно ободряваща.
Дано по-дълго се запази чешмата, че не само днес и утре ще има жадни и уморени пътници. Човеците ще си продължават да пътуват и ще продължават да търсят места за отмора ей като това.

Познай какво е

Тъй на пръв поглед може и да не ви прилича на нищо, ...
... ама при по-внимателно вглеждане може и да откриете животно, което се крие като звезда от папараци ;) ...

... пък на трети вече ще видите звездата от цирк"???" (да ме прощават дето не го помя) камилата Стефан!

Е, ама защо само камилата, магарето и едно пони пускаха да пасат на воля на поляната?

Чиста дискриминация си беше, при положение, че в клетките видях и коне :/

И така НЕ отидохме на театър

Още в петък - 10.07. - видях афиш, че театрална младежка студия представя "Сън в лятна нощ". Помислих си да отида и веднага да взема билети, ама нали съм по обмислянето и консултациите, реших, че ще вземем билети непосредствено преди да влезем на представлението. Да, ама не! Отиваме вчера (15.07.) за представлението в 20.00 часа и се оказва, че билети НЯМА. А то е абсолютно последното! Залата е малка, много хора искат да видят младите самодейци, резервирали са си местата предварително. Пък ние си останахме с пръст в уста.
Миналата година научихме в последния момент за последното им представление на "Криворазбраната цивилизация" и не ги гледахме. Тази година отървахме и Шекспир в тяхна интерпретация да видим... :( Ама догодина се каня да подходя по-отговорно и да видя младите актьори в стихията им.
Взимайте си поука от мен как не се ходи на театър.

Катерене - Петрича

Разделна. Стар катерачен обект Петрича.

Страхотно място - близо до града, открива страхотна панорама пред зяпачите като мен (дори хора с моите килограми могат да се изкачат до обекта).

Има място за разходки - толкова жълт равнец не бях виждала другаде. (Бял пък - нито стрък, но затова в ниското само бял равнец може да се открие.)

Превръзката ми трябваше да се махне на следващия ден, но след това отаралежване я махнах още същата вечер.

Все пак раната от последната операция се оказа суха и чиста. Тъй че - нищо проблемно.

Маршрутите обаче са си запазена територия на Истинските Катерачи. Това чудо се нарича Иглата и се катери от всички страни. Маршрутите са стари, но който има желание, намира и начин.

Да си проведеш разговора на спокойствие...

Щом си катерач можеш да си проведеш разговора на спокойствие. Качваш Иглата и си говориш на воля.

Опасност да те подслушат няма! ;)

Междувременно

Междувременно успях да изпълня страшните 40 лета. Според общото суеверие 40 години не се празнуват - критична година е. Така казват. Не се канят гости и не се черпи. Като напук обаче на мен ми дойдоха на гости една приетелка с дъщеря си, сина си, зетя и внучката. Бяхме привели стаите в относителен порядък, че да можем поне по едно кафе с бира да изпием. Те бяха забравили, че имам празник - тъй че почерпката не беше за рождения ден, а ей тъй от гостоприемство. После брат ми дойде и хубавичко си прекарахме - приказки и биричка, и смях!
За гостите ми беше новост, че имам и имен ден редом с рождения. Обаче то не се знае от много хора. Та затова да кажа със закъснение - всички Недялки, Нели и Нелки имат имен ден на 7 юли всяка година - денят на св. вмч. Неделя е. Помни се лесно. И за друг път да се знае! ;)

Та на "попрището жизнено в средата" мога да направя следната равносметка -
живея простичко и щастливо; имам нужда от работа и съм се амбицирала да намаля килограмите. Имам ужасна черта в характера - не завиждам на никого и за нищо (изключение са само въздишките по близки и далечни пътувания). Смея да се определя като човек с добро чувство за хумор и готов на самоирония. Надявам се в следващите 40 години да не се променям към по-лошо, а само към по-добро.

Връщам се :)

Може да се каже, че сериозната работа по ремонтиране на жилището поприключи. Вече трети ден се занимавем с връщане на вещите по местата им. Но новото подреждане си е пипкава работа. След подобни дейности обикновено съм склонна да редуцирам съдържанието на шкафовете и това ми отнема доста време и внимание.
Най-съществената промяна можете да видите и сами на снимките - имаме нов под, нови прозорци и съвсем различни стени. Мебелите са си все същите, но за пореден път след пребоядисване домът ни изглежда съвсем различен. И ние си го харесваме. Споделям няколко снимки от типа преди и сега.


Всяко нещо сме си направили сами с мъжа и децата. Може и да не сме доизкусурили някои детайли, но с толкова време и пари - толкова! Пък и... За майстори не ни стигат силите (финансови) и нервите.
Остават още неща, които искаме да променим, но всяко с времето си. Сега се радваме на постигнатото. Пък планове - колкото си щеш имаме. Дано дойде моментът и на тяхното реализиране.

Е, връщам се. И имам какво да разказвам. Малко ли време ме нямаше - цял месец.