

| [+/-] |
Щастието |
| [+/-] |
За свестните даскали |
Иначе си прав - един свестен е равен на сто кофти даскали. Надявам се учениците да могат да кажат за мен, че съм от свестните. Не сега!!! След време. Истината се вижда по-ясно отдалеч.
Единственият Учител (Не обърнахте ли внимание на главната буква?), който съм имал - другите не заслужават това достойно определение - беше французойката Стефани, която отвреме навреме споменавам в блога. Тя дойде чак последната година при нас.
Тя ни учеше!
Тя ме научи да вярвам в себе си и да съм творец, а не хулиган; тя запали в мен искрата на фотографията (тук ти правя жест с очи), но ми се скара, че рисувам в час; тя ни събираше на купони у тях, но изискваше да си знаем уроците; тя ме напи в Арак, но и ме гонеше от час, когато правех глупости; тя направи от нас театрална трупа, която взе наградата на публиката, след като публиката вдигна бунт против журито, но и ми писа пет двойки на лоша диктовка; тя ме събра с най-голямата ми любов, но и тя ми каза, че не е нужно да обичам полузабравен образ след десет години депресия; тя ми показа интернет и първия уин-компютър (преди това бяхме на Правец), и тя ме поправя, когато правя грешки и до ден днешен.
...
И... тя ми е учител и сега, десет години по-късно, и в трудни моменти се уповавам да мъдростта й.
Тя ми е приятел, ментор и пример в живота.
И всеки път ме представя - "Това е Боян, той ми е ученик! Чуйте, колко прекрасно говори френски!" А аз перфектно и ефектно се покланям и казвам "Много се извинявам, но не съм имал възможност да употребявам френския си отдавна."
Доволна?
Разрешаваш ли ми да публикувам този разговор или поне част от него в блога си?
- ... мисля и двамата да го направим.
| [+/-] |
Стачка |
| [+/-] |
Уникални български имена |
Като се заговорим с някого за интересни български имена, се сищам за Титко, Вишка, Любовка, Деспа, Тони (за мъж), Въльо, Вълкан, Груьо, Лисичков, Кокошев, Боримечков, Газибарова и т.н. Ама като видях тези, просто ми се откачи ченето!| [+/-] |
Спомних си един разказ |
По този повод се сетих какво ми разказва моя близка преди 5-6 години за учителите в Испания. Отишла в Испания, командирована по някаква програма, и отседнала в учителско семейство - нейни приятели. Семейството, с две разнополи деца, живеело в 4-стаен апартамент (по техните стандарти кухнята, трапезарията и холът не се включват в числото стаи, а само спалните помещения; значи 4 спални и общи помещения). Моята позната обитавала стаята за гости през целия период на пребиваването си там - повече от месец. В този период испанските учители били в стачна готовност, а после започнали и стачни действия. Българката попитала против какво протестират. Отговорът бил такъв:
Искаме увеличение на заплатите. Сега те са малки и не можем да живеем нормално. Сега с тези заплати можем да си позволим само една семейна почивка през лятото - на Карибите. А за зимна почивка в Алпите - няма пари. Искаме по-големи заплати!
| [+/-] |
Още се сдържам |
Докато още си трупам емоции, преди да избухна и преди да почна да бълвам разни недообмислени неща, харесах една статия. Който иска, може да я прочете. Пък може и да си пообсъдим туй - онуй в коментарите.
Статията започва с цитат от Сенека: "За живота учим, не за училището!"
Още се сдържам.
| [+/-] |
Моите седем странни принципа |
Има една приказка за майка щъркел, която пренасяла над морето малките си. Майката питала всяко щъркелче: "Когато остарея и не мога да летя, ще ме пренасяш ли и ти така над морето?" И щъркелчетата отговаряли: "Да, мамо!" След тези думи, майката изхвърляла в морето поредното малко. Когато попитала последното щъркелче същото, то отговорило: "Не, мамо! Тогава и аз ще си имам малки и ще трябва да пренасям през морето тях!" Само това щъркелче майката пренесла докрая, защото казало истината.
Каква е поуката?
| [+/-] |
Чуденка |
"В теб се крие повече, отколкото вижда окото."
Тези думи са на един литературен герой. Смятате ли, че за всеки един човек могат да се кажат? За добро, а може би за лошо?
| [+/-] |
Тече навсякъде |
Вчерашният проливен дъжд завари голяма група учители на съвещание в Пленарна зала в сградата на община Варна. За силата на стихията те съдиха не само по звука, чуващ се дори в затвореното помещение, но и по капчука вътре. Докато на микрофона говореха поканените на съвещанието гости, думите им бяха прекъсвани от капещата в залата вода.
Е, щом и в общината тече, обикновените хора могат и да се успокоят за собствените си домове, нали?
И аз бях там. И аз го чух и го видях... Но много не се смях!
:(
| [+/-] |
Ааа, разграда тря'а са полива |
Покрай ремонтите в училище върви и активно озеленяване. Главно с райграс. Една от лелките обаче не може много добре да говори на български и с нейните думички се забавляваме искрено.
Малко смешки искате ли? Ето ви:
- Засаждат в най-горещото време райграс в градинките пред училище. Жегата е ужасна. Ленчето носи една кофа и на въпроса къде носи водата, тя отговаря: - Ааа, разграда ш' поливам, ш' расте, зилен ш' ста'а. Мене н'чалничката тъй казва.
- Пита я една колежка дали жената, която преди малко е била в сградата, е юристката. К'во, ориз ли, да н'ни дават ориз без пари? - веднага попита тя, без да е разбрала думата и въпроса.
- Позволява си да пуши в двора (лято е, деца няма...) и ние се шегуваме, че ще я глобят или ще я уволнят дисциплинарно, а тя: Ееее, да вулнява, ку ще диспипслярно. Еее, 'на цигара, няма ко, ш' пуша тъй секи ден, ей тука - мям' да купу'ам сок, цигари ш' пуша.
- Бананов ей си'а ш' доди и пак ш' са кара. А името е Баналиев.
| [+/-] |
Какво още? |
Кой откъде се присети, че нещо с децата не върви, решава, че нов предмет трябва да влезе в училище като задължителен .







