Заглавия, които хипнотизират, шокират и държат съзнанието в колабс!

1. Нова трагедия във Варненско: Заклаха самотен старец в дома му
2.  Ужасна прогноза: Над 3400 българки може да заболеят от рак на половите органи тази година
3.  Зверска катастрофа във Варненско: Двама младежи загинаха край Провадия
4.  Жената, задържана за убийството на мъжа си край Варна, редовно го пребивала с тиган
5.  Тежка катастрофа преди минути край Варна (Снимки)
6.  52 годишна закла мъжа си във Варненско
7.  Зловеща находка във Варненско: Откриха простреляни мъж и жена
8.  Разкриха самоличността на Джак Изкормвача?
9.  Прокобата на Илинден не пропусна това лято. Мъж се удави на Златните.
10. ОДМВР-Разград: Няма бус, който отвлича деца!
11.  Изплувалата крава без глава на плаж "Фичоза" край Варна е престояла 3 месеца в морето
12.  Дете е пострадало при пътен инцидент през денонощието във Варна
13.  Морето остава опасно, инцидентите във Варна продължават със спасени от удавяне, травми и колабирали
14.  Нечувано зверство: Роми се изфукаха във Фейсбук с обесено кутре 
15.  Разтърсваща трагедия: Деца търсят дом, родителите им починали ненадейно
16.  Шофьор подпали колата си! Блъснал дете и помислил, че го е убил

Заглавия, които хипнотизират, шокират и държат съзнанието в колабс!

От 110 заглавия (за датите 1.,2. и 3. август  на едно варненско електронно издание) 16 започват с думи като ужасно, зверска, трагедия, зловеща, прокоба и т.п. Това е почти всяко шесто заглавие! От останалите пет  поне едно обещава да зарови носа на "драгия зрител/слушател/читател" в някоя креватна история; има поне още едно, съдържащо гръмки автохвалби на някой роден политик; и едва две до три заглавия ни дават информация от региона за нещо, което предстои или пък нещо, което се е случило и наистина е смислено, добро и стойностно. 

Е, на мен ми идва в повече. Отказах се да гледам новини, защото ме обременяват психически, сега и в електронен вариант май ще ги спра.

Само на мен ли ми се струва, че авторите на статиите и заглавията изпитват перверзна наслада от оповестяването на апокалиптично звучащи новини? Или хората имат нужда от смразяващи кръвта думи и снимки/видео, за да се радват на дребничкото си благополучие и крехко спокойствие?

 Аз лично отварям местните електронни издания, за да се информирам за предстоящите събития - може нещо да е в кръга на моите интереси и да посетя събитието, или да науча какво хубаво са направили хората в района - в медицината, образованието, промишлеността, модата, изкуството, занаятите, земеделието... С две думи аз лично търся положителните новини. Другите също са важни, но да се акцентира толкова  върху негатива... Не искам!

Изкачи Хоталич!

След като разгледахме няколко от забележителностите на Севлиево и нощувахме у гостоприемните си приятели в с. Столът, потеглихме достатъчно рано обратно, за да сме на обекта достатъчно рано. Бяхме предупредени, че ще качваме баир, ще катерим камънаци, следователно не е добре да хващаме жежките часове.

На паркинга на Хоталич бяхме в 9:45. Посрещна ни един охранител, който отговори само, че служителите ще дойдат всеки момент и ние може да се качим до крепостта, а ще си платим, щом се върнем.

И тръгнахме. Добре оформени пътеки водят нагоре и все нагоре. Стъпалата често са неравномерни като височина и не ти остава време да се разсейваш. Лично за мен изкачвамето си беше трудничко, но има пейки, има полегати участъци, на които можеш да поспреш и да поемеш въздух. Дори има точки за наблюдение, които разкриват такава панорама пред погледа, че забравяш умората и, жаден за още красоти, тръгваш пак. Нагоре.

Информационните табели са на точните места и предоставят достатъчно информация без да стават отегчителни. Предвидени са стъпала, за да могат смелите и пъргави посетители да се качат и върху някои стени.

От наблюдателната кула се вижда наистина надалеко. Тук съжалих, че нямаме GPS, за да разберем кои са старопланинските върхове и селищата пред нас. Съжалих също, че не са останали достатъчно високи следи от другите крепости, с които са поддържали визуален контакт някогашните воини на Хоталич. (Нали се сещате за димните и за огнените сигнали, ползвани в миналото. Е, оттук гарантирано може да се приеме и предаде съобщение, което да пристигне озадачаващо бързо, за модерния човек, въоръжен с комуникационна техника, до много далечно място.)

Връщането надолу към паркинга е бързо, но пак изисква внимание - високите стъпала и хлъзгавите малки камъчета не бива да се подценяват! А долу ни чакаха вече с отворени врати три възстановени къщи - каменни и хладни. Там научихме:

- защо в почти всяко блюдо на средновековния обикновен българин е присъствала целината;

- кое е било обичайното поведение в години на изобилие;

- какво е било единственото украшение на мъжете.

В информационния център разгледахме изложба на снимки, отличени във фотоконкурса, посветен на Хоталич, от миналата година. От тях разбрахме, че крепостта и външния град са прекрасно осветени през нощта и от главния път за София се вижда.

Последното, което ние разгледахме, е западната църква - доста голяма и истинска, въпреки невисоките й зидове. Тя е в центъра на обширна поляна, а наоколо са построени пейки и маси, които те примамват да си отдъхнеш под сенките на дърветата. За почитателите на BBQ пък е предвиден навес с доста пейки и маси, и огнище, което ме наведе на мисълта, че тук може да си изкараш чудесен ден с компания - хапни, пийни, поритай топка, ако щеш.

Екскурзоводите потвърдиха, че има практика хората да посещават мястото и заради крепостта, и заради полянката за пикник. Ние потеглихме около 14:00 часа, защото имахме уговорка да посетим още едни приятели в с. Посабина, Поповско, пък и бяхме огладнели, а не се бяхме подготвили за обяд на открито.

Остана още за разглеждане в Севлиево и околностите, но как ще ни се връща, ако сме "прочели вестника" от раз? 

Което значи, че...

Отбий към Севлиево!

"Свободата" - А. Дзоки

Когато сме пътували в посока София, винаги сме профучавали край Севлиево и сме гледали града отдалеко, убедени, че няма кой знае какво интересно в него.

Е, не сме били прави!

Този път решихме не само да преминем през града на път към с. Столът (едни приятели ни поканиха на вилата си), но и да спрем и да разгледаме.

Страхотно решение! Наистина!

При нас се получи така: 

Часовниковата кула

Спряхме по случайност точно до часовниковата кула, която е построена през 1777 г. и продължава да работи бзотказно до ден днешен. Преминахме през площада пред сградата на общината, където се намира статуята на свободата, строена от Арнолдо Дзоки още през 1894 г. Точно преди да видим Хаджистояновото училище ни спря бюстът паметник на хаджията, построил и уредил със свои средства първото светско училище в града и наел за пръв даскал в него Петко Р. Славейков. Влязохме в музея и, докато слушахме кратката уводна беседа за трите зали, научихме защо Славейков е даскалувал в Севлиево само деветина месеца. Разгледахме експозицията и продължихме към останалите музеи, водени от самия директор доц. Найден Петров.

Най-подготвеният и обаятелен гид

В същия този ден само три часа преди да прекрачим прага на музея доц. Н. Петров е говорил за забележителните места в Севливво в предаването "Мястото". Ние пък ги видяхме наживо и беседвахме надълго и нашироко с този приятен домакин родолюбец.

Постепенно разбрахме

- какъв е тайният знак на кореняците севлиевци;

- коя е официалната европейска столица на тиквата;

- как най-младата снаха в семейството е била избавена от угрозата сериозно да се изложи пред гостите, докато по задължение им поднасяла ракията в позлатени сребърни чашки;

- за какво се ползвали двата странни каменни предмета, стоящи на двора в Дандоловите къщи, които подозрително приличат на тръмни;

- що е то табахана и по какво да я познаем;

- какви били двете най-важни съставки за обработка на кожи и как изпълнявали неприятните си задължения находчивите чираци в табаханата;

- кои са трите обекта в Севлиево с национално значение.

Съдът, който оприличихме на тръмна.
Тръмна е плетен кошер за пчели.

Освен училището разгледахме музея на тиквата, Дандоловите къщи, табаханата и храма " Св. пророк Илия" с неговия иконостас. Снимахме статуята на пл. Свобода и часовниковата кула.

След обилно хапване в едно приятно заведение (ооо, колко вкусен смесен сач) отпътувахме към с. Сенник. Това е селцето, от което пешком е е тръгнал един велик българин, покорил света, и пак пешком се е върнал, когато гражданите на Севлиево са го посрещнали царски. 

Домът на Дан Колов - Сенник

Със сигурност знаете за кого говоря. За Дан Колов естествено. Та в центъра на селото ни посреща неговата статуя, а малко по-нататък е и къщата му, но в почивния ден нямаше кой да ни отвори. Обичайно отключва дома за посещение библиотекарката, която трябва да се открие в читалището. 

Продължихме към Столът, където ни чакаха нашите домакини. Тишина, простор и красиви гледки.

Гледката от терасата. Столът.

На следващия ден...

Продължихме да откриваме тайните на Севлиево.

¿¿¿Отговор на въпросите ще дам по-късно в обяснителна бележка. Дотогава може да вписвате своите орговори в коментар. 

Само за двореца на Чаушеску, Бук

Впечатлена от сградата на Парламента на Румъния, си мисля, че освен историческа стойност, освен пример за недостигнатата в същите размери родна грандомания, този нов дворец е пример за патриотичен проект, реализиран за по-малко от 10 години, и за модерен бизнес с политически, националистически и дори културен привкус.

Наричан още Дворецът на Чаушеску, Парламентът всъщност никога не е бил обитаван от бившето румънско величие, а само започнат по негова идея. Реализиран за периода 1983 - 1993 година, като след екзекуцията на Чаушеску за около 2 години строежът спира. Приближените на детронирания велик румънски вожд имат желание да срутят всичко, но проектът е на 70% построен и събарянето му би струвало по-скъпо от довършването му. Така Дворецът става факт и приема своите обитатели през 1993 г. 

Има 1000 зали, в които всеки детайл, от най-големия до миниатюрния, е дело на румънски ръце, ползвани са и изцяло румънски суровини и материали. Работили са стотици архитекти, дизайнери; хиляди работници, дори затворници. Не без гордост гидът уточни, че всеки румънец може да каже, че и той е работил за построяването, декорирането или обзавеждането на двореца.
Комплексът е вписан в рекордите на Гинес по няколко показателя - инфо има, потърсете си го сами! ;-) 

Посетителите се допускат в сградата след предварителна заявка и при точно спазване на уговорения час и правила. Стойност на билета - 25.00 леи (около 12 лева), вкл. се и екскурзоводска беседа.

Тъй като това е действащ  Парламент, не всеки път се посещават едни и същи зали - посетителите се разхождат само там, където в съответния ден няма да пречат.

Нашият преводач допълни обясненията на служителката гид с някои пикантни подробности и те сигурно ще допринесат за това спомените ни да са по-дълготрайни. Дано повече туристи имат това удоволствие!

От хората в нашата група чух разнопосочни изказвания - някои се прехласнаха по пищността, размаха и помпозността на двореца, а други цъкаха с език и се чудехана това, че са съборени красиви стари сгради, за да се построи "това".
В този ред на мисли...
Читателю драг, иди, виж и реши за себе си дали си е струвало и защо!
:-) 

Ден на летящите деца

Едното отлита, другото долита, третото изпраща и посреща заедно с нас, родителите.
Странно усещане. Едновременно на задоволство, че децата са вече пораснали, и на празнота, че малките дечковци вече ги няма.
Те винаги ще си бъдат нашите деца и всеки ден минимум една добра мисъл ще бъде посветена на тях. 

А дали зънецът е последен наистина?

Като всяка година и тази заученият рефрен се повтаря и повтаря, когато училището, учителите, семейството изпращат своя абитуриент. Приказките за това как последният училищен звънец бие за завършващите училище, за това как порасналите млади хора пристъпват в нов етап от живота си, как започва нещо ново, истинско и безкрайно различно за тях... Та тези приказки се чуват под път и над път, валят пожелания и напътствия

все от голям калибър. 

Да де, ама... 

Ама не е ли истина, че последният училищен звънец всъщност е само поредният първи звънец за всекиго от завършващите средно образование?

Някои ще студентстват, други ще работят, трети ще създадат свои семейства; повечето ще се постараят да започнат самостоятелен живот. И за всяко ново нещо в живота си тези пораснали деца ще чуват нов първи звънец. Понякога ще имат приятелска ръка, която да ги води и подкрепя в новото начинание. Друг път ще се натъкват на капани. И всеки път ще са чули призива на поредния първи звънец.

Аз им пожелавам (и преди всичко на своя малък син, абитуриент тази година) да чуват първите звънци и да възпитат у себе си верния усет да се отзовават само на правилните! Ако пък нещо се е объркало, да се ослушат отново - някъде може да звънка с тъничко, но вярно гласче следващият първи звънец! 

Не се плашете, момичета и момчета! Животът нито свършва, нито почва със завършването на 12. клас. Той просто продължава напред.  

Звънецът бие! Не закъснявайте!

"Дякон Левски" За споровете и страстите на някои гледали го с няколко дървени философи

Гледах филма. Вчера, на 17.02.2015 г., когато беше премиерата му във Варна.

Аз отидох без очаквания, без нагласа какво искам да видя и без изисквания как трябва да бъде направен филм за Левски. Отидох, водена от радостта, че въобще някой (имам предвид екип от хора, наши съвременници) се е захванал да направи нещо. Отидох и с доза гняв от една реплика, последвана от философстване на тема цена на билета. А именно, че 10 лв. за билет за филм, посветен на Левски, е недопустимо висока цена. Трябвало да бъде много ниска, символична!!! Яд ме беше, защото смятам, че и 20 лв. да струва билетът, българинът, биещ се в гърдите патриотарски и викащ "Душа давам!", трябва да ги даде без велико усукване. 

Та за днешните дебати да кажа.

Попитаха ме какво мисля за филма. Отговорих: "Филмът вълнува." Факт е, че никой не бърбореше на излизане от залата. Всеки излизаше вглъбен и замислен. Не е ли показателно? Аз мисля, че е. Просто нямаше равнодушни хора. 

Ама, казаха моите днешни събеседници, внучката му не го харесала. Ама еди-коя си нямало да отиде да го гледа, защото не можела да си представи и не одобрявала представянето на най-великия български герой неидеализиран. Ама другата не би го гледала, защото в такива филми имало художествена измислица, а тя държала на историческата достоверност. Без да са го гледали! Без труд, наготово и с големия черпак гребаха от доводите си защо филмът не е хубав, защо му липсват качества и е достоен за оплюване.

Повторих: "Трябва да се гледа! Идете го гледайте и тогава ще говорим!" Високомерно отмятане на брадички и размахани пръсти тип "Ти мене не ме учи!"

Е, аз пък смятам, че хората, създали този филм заслужават поздравления най-малкото заради смелостта да пристъпят към образа светиня. Още защото имаше умели препратки към актуалния наш живот и манталитет. И не на последно място заради верността на схващанията на Левски, че простият човек, добрият човек може да бъде и българин, и турчин, и всякакъв. А, подборът на музика беше много добър - "Исихия". Просто страхотно!

Моите критики са за това, че често недоумявах точно кои са хората, които виждаме на екран (Найден Геров, братята Евлоги и Христо Георгиеви и още доста исторически личности); също за звука - на моменти не се разбираше какво се говори. Трябва да се замисля доста, за да изровя други забележки или претенции.

Накрая  е редно да призная, че още имам да гледам този филм, за да разбера повече от него.

За върлите критикари пак да кажа: "По-добре идете да го гледате! По-добре да има и други филми за нашите герои! По-добре някакъв филм, отколкото никакъв!" 

Който знае как и може по-добре - да го направи по-добре и по-правилно! Ние сме насреща. Ще критикуваме или ще хвалим, наша си работа. Зрителска!