Какво, къде и как с малко време и малко пари?

Имаме желание пак да обиколим малко из страната. Съответно и да видим възможно повече неща по дестинацията Кърджали - Асеновград - Пловдив. Разполагаме с малко дни и с малко пари. Какво ще ме посъветвате? Какво да видим? Къде да спим? Планираме да направим само 3 нощувки. Какво да не изпуснем?
И още един въпрос - има ли в Пловдив магазин за катерачески стоки? Как да го открием като не познаваме града?

Бизнес - великият Бог на...

-Какво е това, което те кара да ме оставиш и ти заповядва, сякаш си роб? - попита тя с изражение на недоволство.
- Бизнес, и то е много важно - каза и той с усмивка и я целуна.
- И кой е този Бизнес, та има власт над тебе, който си цар? Да не би това да е името на твоя Бог, на който всички вие се кланяте, както моят народ се кланя на Бога на Слънцето?
Франсис се усмихна на толкова сполучливо направеното от нея сравнение и отговори:
- Бизнес е великият Бог на американците. Освен това той е много страшен бог и когато погубва, погубва страшно и бързо.
- И ти си си навлякъл недоволството му? - попита царицата.
- Уви, да, макар и да не зная с какво. Трябва да отида на Уол Стрийт...
- Там ли е неговият олтар? - прекъсна го тя.
- Да, там е неговият олтар - отговори Франсис - и трябва да разбера с какво съм го оскърбил и с какво мога да го омилостивя и да изкупя вината си.

Това е цитат от "Сърцата на тримата" на Джек Лондон. Романът е публикуван за първи път през 1918 година и за онова време думите, че Бизнес е великият Бог на американците, са били истина. Днес обаче истината е различна. Не мислите ли?
Днес със сигурност можем да кажем, че Бизнес е великият Бог на хората от цял свят (с малки изключения). А олтари този Бог има навсякъде. И навсякъде хората принасят жертви на тези олтари, и се прекланят пред вездесъщото величие на Бизнес.
Ако си позволим да преработим тези думи за българската действителност, сигурно бихме казали, че Бизнес и ЕС са Великите Богове на нашия народ; че в Брюксел е техният олтар, на който принасяме своите приношения, задавеме въпросите си и правим опити да ги омилостивим и да изкупим вината си; а еврокомисарите са техните жреци.
:-(

Бънджи

Когато на младите хора им липсват екстремни изживявания,
си ги намират на различни места. Напривмер на моста и във въздуха.

Казват, че адреналинът , веднъж изпитан,
те кара отново и отново да го търсиш.
Така че - ей ви го Аспарухов мост! Скачайте!
Аз ще снимам. Ако ме повикате
;)

Дядови уроци

Като си излях разбърканите и ядни мисли в предния пост, се оказа, че съм успяла да си ги подредя в главата по-добре. Освен това получих някои коментари и мнения на приятели, които ми дадоха кураж и страничен поглед върху случилото се.
По този повод се сетих за моя дядо по бащина линия, който беше строг и особен човек. Аз откровено се страхувах от него. А той е обичал и децата си, и внуците си, но с онази сурова любов на старите балканджии и природни мъжаги.
Та този мой дядо имаше навик да седне на малкото си столче пред печката и там, загледан в пламъците, раздухвайки въгленчетата, да пуши дълго и замислено. Или просто да си седи пред печката като стожер на семейния огън.
Аз вече бях поотраснала, когато на най-големите ми братовчеди децата започнаха да щъкат като паячета из дядовия дом. Като всяко малко дете всички те отиваха до огъня, омагьосани от красотата му. Родителите им ги предпазваха да не протягат ръчички към печката като им казваха, че там има "Къх", "Пари" и какво ли още не.
Дядо ми приласкаваше детенцето в скута си. Хващаше му ръчичката, отделяше мъничкото показалче и, като му говореше нещо, приближаваше пръстчето все повече и повече до огъня при отворена вратичка. Малкото човече отначало се радваше на изживяването. После, усещайки нарастващата топлина, започваше да се дърпа. Накрая, когато съвсем му запареше, се дърпаше силно и се разплакваше. Тогава дядо го предаваше в ръцете на някой, който ще го приласкае и успокои.
Следваха сръдни от страна на жените в къщата, че дядото само разплаква децата. А той се подсмихваше под мустак и казваше "А да видим дали пак ще пипа там!"

Добре ли е постъпвал, зле ли - всеки ще го оцени различно. За мен обаче този страшен, в моите детски очи, човек ни е давал възможност да опитаме опасната красота под контрол. И да започнем да трупаме собствения си опит от сблъсъците с живота.


Други мои спомени и приказки в същия дух: Приказка за пороците; Приказка за възпитанието; Приказка - страшна, жестока.

Какво се иска от нас в края на краищата?

Всички знаем, че всяко нещо задължително се чете преди да се подпише.
Практиката обаче е съвсем различна.
Отиваш в банката за заем и подписваш паникьосано в бързината. Ако започнеш да четеш - ти се сърдят, дори ти се карат, че им губиш времето.
Отиваш на лекар и подписваш амбулаторен лист. И ако поискаш обяснение или пък се загледаш в написаното - те гледат под вежди.

Вчера ми се наложи да подписвам показания на детето ми, снети от служебно лице в мое присъствие. След съставянето на документа служителят прочете написаното и попита детето дали нещо може да добави. След разпечатването го повика да подпише и после трябваше и аз да подпиша. Аз се зачетох. В отговор на моето внимание господинът се обиди, започна да нервничи, откровено си каза, че няма нужда да чета написаното толкова подробно. Достатъчно било да подпиша, защото той нямал интерес да променя, да крие или да добавя нещо.
Отговорих, че съм длъжна да чета всеки документ, който подписвам. Наблегнах на това, че и в банките и в здравните заведения уж нямат интерес да ни лъжат, но подписваме често документи в наш ущърб. Освен това казах, че така давам пример на детето си, че преди да подпише, трябва да чете. Служителят ми заяви, че в банките е съвсем друго. А в полицията нещата не стоят така.

Сега се питам какво се иска от обикновения гражданин:
- да чете и подписва след като е разбрал всичко;
- да подписва без да пита;
- да чака да му прочетат и да сложи отпечатък от пръст, за да не обиди с излишното си любопитство някого;
- да подписва празни листи, защото някой си няма интерес да те излъже;
- какво?

Въпрос на суеверност или нещо друго?

Дали има периоди от време, в които човекът е подвластен на негативни влияния?
Рядко ми се е случвало да мисля по този въпрос.
Днес обаче се замислих за това. Склонна съм да мисля (понякога), че има циклични подеми и спадове в живота на човек.

Вчера, точно месец след като малкият ми син навърши 12 години, той преживя шок, който го разтърси. Той беше изплашен от среща с лошото в нашата действителност. Сблъска се с реалната гадост, която ни обгражда. В този сблъсък той се отърва само с уплаха, може би с леко ожулване (разбира се това е метафора). Хубавото е, че до по-дълбоки наранявания не се стигна. Въпреки това в душата му ще има белег от този ден. Дано му бъде като червена лампичка - да му светва всеки път и да го държи нащрек. Колкото и да се старая да предпазя децата си от помията на съвременността, тя съществува и се опитва да ни глътне.

По повод онова, което той преживя вчера, ми се наложи да ходя в полицията и да подписвам показанията му. Повярвайте, не е приятно изживяване. Обясняваш на много служебни лица проблема, чакаш да дойде еди кой си, чакаш да се състави документацията, после подписваш. Дали ще последват някакви сериозни действия и дали ще има наказани - не се знае. Но моята работа аз я свърших. Постъпих, както е редно. А имаше момент, в който бях готова да действам първосигнално и съвсем допотопно. С рога, зъби и нокти да раздам правосъдие.

Та по повод цикличността.
Когато беше още новородено - на 1 месец човече, на този мой малък син му правиха животоспасяваща операция. Имаше усложнения, беше трудно, но се справихме. Сега, точно след 12 години - пак изпитание. Смея да се надявам, че и с него ще се справим.
Но се чудя има ли някаква зависимост, връзка и закономерност между нещата? Когато на човек му се струпат неприятности, започва да търси взаимовръзки и зависимости; започва да мисли за предначертаност и очаквани, предвидими моменти на лабилност.
Мисля си дали на всеки 12 години ще му се случва по нещо, което да нарушава душевното му и физическо равновесие? Дали за всеки има такива лоши периоди, които се повтарят?

Написани веднъж тези мои мисли ми изглеждат твърде глупави и невероятни. Но пък това е начин да видя малко отстрани собственото си моментно състояние.

Сигурно няма зависимост. Сигурно нещата просто се случват. Но когато има съвпадения, старите човешки предразсъдъци изплуват от подсъзнанието и на най-несуеверния човек.

Това са само едни мои объркани мисли. Не желая да живея в страх, че отвсякъде ни дебне злото. по-скоро мисля, че трябва да сме готови да го посрещнем и парираме. А после да продължим нормално живота си.

Лунно затъмнение и пълнолуние в едно

Вчера знаех, че започва пълнолунието. Изгря красива пълна луна над нос Галата. И докато се занимавах с туй-онуй наблюдавах постепенната и промяна. В началото мислех, че е облак, който закрива мъничко от пълното лице на Луната. Постепенно обаче тя се скреваше все повече и повече от погледа ми и се сетих, че е затъмнение. Оказа се пълно. Опитах се да снимам. И въпреки големите трудности, успях все пак да направя няколко долу-горе сполучливи кадъра.
Тук е минутки преди съвсем да се скрие.

А това е първият плах опит да се появи.

А тази вечер я снимах като изгрява. Да не кажете, че не е било пълнолуние :)

Колкото - толкова. От мен :)

Големият кораб заминава

И то без мен на борда. Дори без мои близки или познати.
А така ми се иска някога аз да съм на борда на един такъв кораб и да обикалям...
Да обикалям...
Да обикалям...

Колкото и смешно да звучи на по-младите и пътували по света хора, аз тотално се оприличавам на оня, дето казал:
- Ех, пак ми се ходи в Париж тази година!
Околните го попитали:
- Ама Вие ходили ли сте там?
- Не! Ама и миналата година ми се ходеше. И по-миналата ми се ходеше. И по-по-миналата - също!!! - отговорил той и въздъхнал.

Та и аз така. Гледам си през терасата и си въздишам, че пак ми се ходи на пътешествие из широкия свят. Ама... (Въздишка и вдигнати рамена)

Кратко от времето преди

***
Мечката се мие, чисти
във потоците лъчисти.
Има ли за тебе пречка
да постъпваш като мечка?

***
Студенти,
икономисвайте отпадъците!
Те са за вас!

***

ЧРД

Рожденико любим, бъди здрав!
Другото ще се опитаме да постигнем заедно!
Поздрави за теб.

Боулдър в събота - 09.08.08г.

Показвам няколко снимки от Боулдър катеренето в събота.
На колко въпроси ми беше отговорено търпеливо като на малко детенце;
колко възхищения и възклицания събраха състезателите...
Даже не мисля, че мога да пресъздам.

Показвам само три снимки.
Момчето и момичетата не ги познавам. Така че не давам координати ;)
Повярвайте - напрежението на състезателите е невероятно.
А публиката беше със зяпнали уста през повечето време.

Тук моето момче не участва - каза, че още е далеко от това майсторство (аз пак нещо не съм разбрала - извинения заради предното подвеждане).
Но пък заедно гледахме и викахме в подкрепа на познати и непознати.
Защото всички заслужаваха подкрепа.

Катерене

Въпреки всичко катерачите във Варна продължават да катерят.
И по традиция организират фестивал на катеренето.

Тази година ще ходя да гледам и да викам, и да ахкам за моето момче и за другите от клуба.
Любителите, жители и гости на Варна, могат да заповядат на събитието.
Едно е сигурно!
Ще бъде пълно с готини хора,
които ще демонстрират сила, мускули и воля за победа!
За другото - мога само да гадая, ако не го видя и участвам :)

Взе, че цъфна

Едно цвете, което много добре се приспособи към особеностите на моето отглеждане. Ако не го покажа, няма да мога да обясня кое точно е то. Понеже не помня имена на цветя. Пък и то не е от цъфтящите (поне така си мислех). Една зелена красота, издържаща на унищожителна жажда, пек и студ.

И това чудо взе, че цъфна при мен!
Е, да го покажа е ред.