Кое е по-скъпо

Два бележника с две подвързии + две лични карти с две подвързии = 1.70 лв.

Проста бакалска сметка: бележници - 2х15= 30 ст.
карти - 2х3= 6 ст.
общо документи = 36 ст.
подвързии - 2х2= 4 бр= 134 ст.

Излиза, че найлоновите подвързии са по-скъпи от самите документи. Бравоссс!
Сигурно защото подвързията е по-важна. Ние някак много наблягаме на опаковките и почти не се интересуваме от съдържанието.
Да на лустрото!
***ще ме избие на простотии ***

Ей такива ми ти "нормални" български работи.

Има и непразнуващи

Доста колеги не празнуват първия учебен ден. Някои са току-що съкратени, други търсят професионална реализация от повече време, трети, заблудени от някоя уж по-добра възможност, искат да се върнат в класните стаи. Проблемът е, че влизането в училище е много трудно. Обявяват се места за учители. Обаче в повечето случаи има влияния отвън и страхове отвътре. Известно е как се обаждат шефове, началници, дарители, спонсори и "препоръчват" някого. Известно е също, че директорите трудно правят избор измежду десетките кандидати. Обичайна практика е да се подберат по документи няколко кадидати и да се повикат на събеседвне. Ако на неодобрените кандидати има някой да се обади и да съобщи, че не са одобрени за събеседване, добре. Това, за съжаление, са изключения. Известно е, че за назначаване са предпочитани познатите лица. Ако по случайност си бил като заместник в училището, ако с директора се познавате от друго училище, ако колегите се застъпят за теб като кандидат... Много фактори влияят при назначавенето на нов колега. Това е ясно.
Но когато си обикалял от училище на училище, когато си се навадявал поне на събеседване да те извикат (и там или да се представиш добре, или да се изложиш) започваш да мислиш за себе си и за директорите все по-лоши неща.

Редно е да получиш обяснение защо не са те извикали на интервю, обяснение за това кое не ти достига, че да си сред избраните за разговор очи в очи. Така ще си наясно, че избраните имат нещо вповече на везната (и ти знаеш какво е то).

Как се чувства учител, който не е никъде на 15 септември? Ще обасня.

Чувства се като ненужен многознайко. Уж е доказвал себе си и способностите си, уж е давал всичко от себе си, а е извън системата. Чувства се като просяк, на когото са хлопнали вратата пред носа. Уж не се отчайва, уж запазва оптимизма в себе си, уж вдига нос, за да не показва отчаянието си. Обаче само уж.
Много такива учители са готови да започнат всяка друга работа, защото с диплом за ВО никой не се е нахранил и облякъл - нужни са пари за живеене. Готови са да станат чистачи в училище, миячи на съдове, продавачи, шофьори. Обаче без препоръка от познат и другаде не ги искат, защото задават въпроси, защото мислят и защото искат да разберат същността на работата.

На първия учебен ден на много колеги не им е до празник. На себе си и на тях пожелавам успех в запазването на самоуважение (на първо място) и после да си намерят подходяща работа. Защото без самоуважение за никъде не сме.

Приказка за мишлето

Алтернативно заглавие: Приказка за оцеляването

Две малки мишлета отишли да си пийнат млекце, докато стопанката я няма. Покатерили се на масата, оттам върху гърнето с мляко и се навели да пият. Случило се, че цопнали вътре. А гърнето било дълбоко. Едното мишле само успяло да извика "Олеле, удавихме се" и потънало. Другото обаче започнало да бие с крачета. Нямало време да вика. Удряло с крачета, удряло и държало нослето си над млякото. Изтощило се, но...
От упоритата работа на крачката му млякото се пресякло и се отделило маслото. Мишлето се качило върху бучицата масло и оцеляло до сутринта. А на сутринта стопанката, като го видяла, изпискала и ливнала млякото през прага. Така мишлето се спасило.

??? ПП ???
Дали не е по-добре да не се вайкаме колко ни е плачевно положението, а да блъскаме с крачета за оцеляването си?

Това е поредната приказка от онези, с които съм възпитавана. Другите от тази поредица са:
... за пороците;
... за ябълките;
... за богатите;
... за възпитанието;
... за щъркелите;
... за хубавия и лошия живот на децата.
Към приказките прибавям и мъдростите от баба и дядо, и моите странни принципи:
... дядови уроци;
... бабини мъдрости;
... моите разбирания за света и живота.

Надписи върху тениски

Събирам идеи за надписи върху тениски.
На български!

Като тия:

Шофьори против колоездачи

Колоездачите все пречат на някого - на шофьорите, когато са на шосето; на пешеходците, когато са на тротоара; на паркираните автомобили и майките с колички, когато са велоалеята!?

Най-много се вбесявам, когато шофьрите не пазят колоездачите на пътя, а им свирят, размахват им юмруци, изтикват ги от платното.

Последният случай с мъжа ми и малкия ми син: пътуват с колелета по Аспарухов мост, прибират се от града в квартала. Притъмнява, но те са с жилетки, за да се виждат отдалеко. Детето кара отпред по "дясната граница на платното за движение", баща му е зад него и е леко изнесен от банкетната линия, за да го пази. Преди камерите в началото на моста, където е отбивката за КРЗ и Пясъка, много шофьори надуват клаксони, ръкомахат и ясно показват, че двамата с колелетата им пречат. Един "юнак" дори ги задминава, бичи спирачки и пътникът се показва до кръста през прозореца, ломотещ нещо и ръкомахащ. Искаше ми се да бяха имали камера начелник и да снимат случката. После да я предоставят за обществено порицание и финансови санкции, където трябва. Може като се види изтипосан някъде, агресивният шофьор да се промени към добро.

Питам се къде да карат велосипедистите. Дали да си направят виртуална велоалея, или да се качат на самия бордюр - може пък на граничната територия да бъдат спокойни?! По мостовете да карат върху мантинелите!

И още нещо. Как да прилагат велосипедистите следния текст?

Раздел ХVІІІ Особени правила за някои участници в движението
Чл. 80 Водачът на велосипед е длъжен да се движи възможно най-близо до дясната граница на платното за движение.

Какво значи "най-близо"? Колко сантиметра е това? Отчита ли се фактът, че на тази граница са обикновено отводнителните шахти (често без капаци), пясъкът, локвите, кофите за смет... В такъв случай защо, ако колоездачът е на метър навътре от пустата му линия, трябва да бъде плашен с клаксон и засипван с ругатни? Нали велосипедистът е равноправен участник в движението? В някои страни за хората с колелетата има специални секции на светофарните уредби! А при нас те трябва да се движат "най-близо до дясната граница". А как да се разполагат, изчаквайки светофара, когато пътуват напред, а крайната дясна лента е само за десен завой? Ами когато завиват наляво, а има няколко колони? Да прелитат като птички ли?

Големият ми син е редовен участник в движението като колоездач. По негови наблюдения съвсем нищожна част от мъжете шофьори се изнасят достатъчно далеко (на безопасно разстояние) от него при изпреварване. При това в 90% от случаите използват клаксон. Жените шофьори обратно - повечето се стараят да се изнесат дори в бързата лента, за да пазят човека с колелото и почти никога не свирят. Някой нещо да каже?

Голяма дума

Мина ми през главата неприятност, за която сама си бях виновна. Дето се казва, турих си таралеж в гащите, пък после се чудих що ме боде.

Бях забравила бабината мъдрост "Голям залък глътни, голяма дума не казвай!" и ми се стовари връз кратуната нещо, което мислех, че ще ме отмине. Затова сега малко по-кротко и без вирене на носове.

Напомням и на други, които приказват преди да са свършили работата две кратки от бабино и дядово време:

Първо го изсери и тогава кажи "Голямо л**но изсрах"!

Голям залък лапни, голяма дума не казвай!

Крути мерки

Ако това не е пример за крути политически мерки...

- Кой е тоя полковник Придж? И как е прочистил парламента?
- Полковник Придж е бивш колар, много умен човек, който докато карал колата си, забелязал едно нещо: когато на пътя ти има камък, по-добре и по-бързо е да го махнеш, отколкото да се опиташ да минеш с колелото над него. И тъй, от 251 члена, от които се състоеше парламентът, 121 му пречеха и можеха да преобърнат политическата му кола. Той ги вдигна, както по-преди вдигаше камъните, и ги изхвърли от парламента.

из "Двадесет години по-късно", Ал. Дюма

Без коментар.